Латински сентенции от времето на Римската империя
Наричат латинския „ мъртъв език ”, само че мъдростта, изразявана посредством него още от времето на Римската империя, остава настояща и потребна и до през днешния ден. Предлагаме ви една къса компилация от латински сентенции, с чиято помощ ще изпъкнете във всяка една обстановка.
Съмнението е половината от мъдростта. - Incertus animus dimidium sapientiae est.
Който спори с пийнал, води война с неприсъстващ. - Absentem laedit, qui cum ebrio litigat.
Угаждането основава другари, а истината – врагове. - Obsequium, amicos verita odium parit.
Какъвто индивидът, такава и речта му. - Qualis vir, talis et oratio.
Никой посредством леност не е станал вечен. - Nemo ignavia immortalis factus est.
Важи какъв си, а не за какъв се смяташ. - Quid ipse sis, non quid habearis interest.
Най-тежък е гневът на честния човек. - Gravissima est probi hominis iracundia.
Умният схваща и от малко. - Sapienti sat.
Който живее единствено за себе си, другите с право смятат за починал. - Qui sibi modo vivit, merito aliis est mortuus.
Предупреден значи въоръжен. - Praemonitus Praemunitus.
Приятелството, което е завършило, даже не е започвало. - Quae desiit amicitia, ne cipit quidem.
Между устата и залъка доста неща могат да се случат. - Inter os et offam multa accidere possunt.
Ласкателството е кърмачка на пороците. - Adulatio vitiorum altrix.
Бездната пропаст зове (една неточност повлича друга). - Abyssus abyssum invocat.
Повечето хора са положителни от боязън, а не от добродетел. - Plerique metu boni, non innocentia.
Да е влюбен и да е умен не е обещано и на Бог. - Amare et sapere vix deo conceditur.
Човек, който не знае да мълчи, не знае да приказва. - Homo, qui tacere nescit, nescit dicere.
Инфо: www.obekti.bg
